Това послание, е предназначено, за любовта, на живота ми. Исках да и го дам, лично, с молбата, да го прочете, след като срещата ни приключи и си тръгна... Първоначално, беше на хартиен носител, но последната от редките ни срещи, не се състоя и посланието не достигна до нея. Тя е заета личност и шансовете, да прочете, тези редове са малки, но съм сигурен, че ако това се случи, ще разбере, че са предназначени, за нея.

                                     Писмо в бутилка
                                                                                                                                    3 март 2010г

Здравей, любима.
Искам да ти кажа, толкова много неща, че не знам от къде да започна...
Вероятно, на първо място, трябва да кажа най-важното – обичам те, винаги, съм те обичал и никога, няма да спра, да те обичам. Готов съм на всичко, за да бъдем заедно. Ти грабна сърцето ми, в мига, в който се запознахме, в мига, в които те зърнах, в които те целунах. То ти принадлежи и никога, няма да бъде на друга. Може би звучи егоистично, но аз  винаги съм имал една-едничка мечта, в живота – ти да си моя, моя съпруга, майка на моите деца... Недопустима грешка, е че престанах да поддържам, постоянна, връзка с теб, след като се разделихме. Спомням си, веднъж, през есента на 2008г, как си говорехме по телефона (не се бяхме чували отдавна) и ти ми каза:  „Аз се омъжих, не знам, дали не сгреших ”. Не мога да ти опиша шока, който изпитах, в онзи миг.  За мен светът се преобърна, нищо не беше същото. Една сутрин, ти ми се обади, по телефона. Зададе ми въпрос, който доказа, на сърцето ми, че не всичко е загубено, даде ми надежда! Времето минаваше, а аз, все пак, не можех, да свикна с мисълта, че съм те изгубил...В един случаен ден, видях, във фейсбук,  че има насрочена дата за сватбата ти. Тогава светът ми се обърна...отново. Мислех, че си омъжена, а се оказа, че не си била. Видях, че си взела решение, искрено се надявах да го промениш, но знаех, че ти имаш право на щастие и аз не бива да му преча. Денят на сватбата ти отмина - беше казала „ДА”, мечтите ми, кроежите за бъдеще, бяха разбити... Вероятно отдавна трябваше да ти кажа, какво изпитвам, към теб, че никога не съм спирал, да те обичам и, че ти си жената, на живота ми. Може би, тогава, нещата щяха да са различни. Настоящето – ти си омъжена, на другия край, на света, мислиш за деца, но не и за деца от мен. До сега, успявах да тая надеждата, че ти и аз, ще бъдем заедно, един ден, въпреки всичко, но, бидейки реалист, осъзнавам, че едно дете, от настоящия ти съпруг, означава краят, на всичките ми копнежи, на шанса ми, за живот с теб.
Истината е, че аз няма какво да ти предложа - нито дом, стабилната основа на едно семейство, нито преуспяващ съпруг, какъвто бих искал да бъда, за теб. Това което, със сигурност и завинаги, ще бъде твое, е безусловната ми любов. Има още толкова, много неща, които искам да ти кажа, но ще се огранича само с едно - Вярвам, че ако ти ме обичаш, със силата, с която аз  те обичам, сърцата ни ще намерят път, едно към друго и един ден, ще бъдем заедно, като съпруг и съпруга!

Завинаги твой, Grozil4o

 

Исках да и го дам лично, ама....
Исках това, исках онова....

Нерешителни мъже. Губещи.
Това е.

Е, честит ти нов живот! Пускай бутилки, така де писма.... много ме е яд на такива като теб да знаеш!

И ако ми напишеш, че се е омъжила за някъв тъп чужденец и направо.... няма ти казвам какво..

Дай и го лично.Помогни сам на късмета си,не се оставяй да те носи течението.Бори се за щастието си.Успех от сърце!

Срещата ни, така и не се състоя, иначе щеше да получи писмото, лично.

Остани в душата близичко до нея .
Това е най -красивата ти карма.